Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2015 12:13 - Встъпителни думи на главен редактор на Нова Зора, Илияна Велева - Призентация на книга на Азретали Саубанов "Без Права на Живот".
Автор: azret55 Категория: Новини   
Прочетен: 777 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.06.2015 08:56


Събрали сме се по един празничен повод – да отбележим рождението на една книга. Първата лястовица на художественото въображение и публицистичния патос на Азретали Саубанов.

Приветствам всички събрани тук – приятели, колеги и близки на автора.

Съвсем сигурно е, че вие познавате Азретали много по-добре от мен. И затова предлагам един поглед към него от друга гледна точка – опосредстваната гледна точка на онова, което е написал.

В книгата са обединени три относително обемни текста, чийто жанр е по-близък до очерка, отколкото до разказа, както и петнайсет кратки етюда с различна тематика и по-близко до мемоаристиката, със засилен нюанс на публицистичност... Нека не забравяме, че все пак Азретали, като всеки неофит в конкретната област, тоест, писателското слово, се опитва да сподели колкото може повече от нещата, които са го развълнували, без да се ограничава от строго литературни параметри. В този смисъл водещото в книгата е колажът – и като сюжет, и като персонажи, и като философия, защо не...

Уникалното на „Без право на живот” – това заглавие е избрал авторът, - е, че тя е билингва – тоест, текстовете са огледално разположени на български и на руски език, а освен това книгата е снабдена и с цяла цветна кола, съдържаща авторския поглед на Азретали като фотограф.

Както се оказва, фотографията е не само едно от любимите занимания на Азретали, но и своеобразен ключ към написаното от него. Защото всеки, който търси белетристика в текстовете, може да намери и такава, но най-вече фотографски озвучени сцени и случки, хора и пейзажи от реалната действителност, но със средствата на словото.

Оптиката на Азретали само на пръв поглед може да изглежда странна. Той е едновременно и не оттук, но и дълбоко свързан с това място – живее повече от десет години в България, и си е изработил специфичен филтър, с който улавя интуитивно болезнените точки от нашия съвременен живот, долавя дефицита на човещина в днешния ни социум, долавя уродливото лице на злобата и парвенющината, и не би могло да е другояче, тъй като на мястото на една относителна хармония, след годините на промяната отрасна истински дребнавото, оеснафено и лицемерно отроче на системата, която вече условно можем да назовем капитализъм.

Зная, че в този пункт ще възникнат спорове, но това може да бъде дебат на друго място и с други средства, а не на днешния празник.

Всъщност, Азретали се опитва да подреди мислите си в книга, използвайки като сплав ехото на велики образци на руската литература като усещане за човека и заобикалящия го свят. Но моля ви, не търсете тук драматизма на Толстой, или сатирата на Гогол, нито пък проницателността на Чехов или пастелността на Чингиз Айтматов.

Напротив, Азретали пределно откровено назовава тревожните пукнатини, зейнали в битието на съвременния българин, грозящи го с фатална унификация и пълзящ реваншизъм, затиснали душата му в чернота и липса на съчувствие – не само към хората, но най-вече към представителите на животинския свят, спътници на човешката съдба отколе.

И именно темата за животните, а покрай тях и за природата, е един от най-важните топоси в текстовете на Азретали. Очевидно познавач на най-стария приятел на човека – кучето, той може с часове да се наслаждава на четириногите, да усеща вътрешните мотиви на поведението им, да ги обича и да се грижи за тях.

Наистина е изумително човек, който професионално се занимава с бизнес, да съхрани у себе си толкова много обич и разбиране към света на природата.

Азретали успява да открие най-краткия път до читателя съвсем емпирично - и това е алегорията, която е често използван похват в миниатюрите му. Това му позволява да очертае не само екологичните, но и хуманните несъответствия в днешния начин на живот, повлиян донякъде фатално от неолиберализма и погрешно разбрания прагматизъм. Но какво може да се направи – собствеността и собственичеството имат и своята тъжна страна, формулирал я е още Ерих Фром с опозицията „да имаш – или да бъдеш”. Онова, което описва Азретали, носи и този дълбок печат на драматизма, който е залегнал и в душата, и в разума на съвременния човек.

Азретали описва проблемите, последица от урбанизацията, от меркантилизма и от егоизма на съвременника, който трудно намира път към естествената човешка природа и поведение в живота. Но признавайки тяхната неизбежност, той намира успокоение в спомените за своето детство, емоционално пресътворено в разказа „Дамка”.

Разбира се, Азретали има своя гледна точка и за действителността в България. Понякога тя се припокрива с нашата, с гледната точка на българите в България, понякога е деформирана, и обяснението се крие в средата, която обитава авторът. Със сигурност не му достига и време, за да общува с повече хора. Събира впечатленията си като пътник на дълъг път – оттук-оттам, по-малко от всичко. И това, което го ръководи е отново интуицията. Трябва да призная, че се възхищавам на тази авторова специфика, и същевременно дължа да изкажа несъгласието си с някои тези в книгата му. И – нека повторя – това може да бъде тема на друг разговор, и на друго място. Не днес, и не тази вечер.

Накрая, искам да пожелая успех на книгата на г-н Саубанов. Надявам се, че това ще бъде именно така, тъй като има един фрагмент, който досега не съм споменала – той се нарича „Нито крачка назад!”. Именно това „обръщение към българския народ бе решаващият аргумент издателство „Зора” да застане зад книгата.

За мен лично това се оказа и ключът към едно по-дълбоко измерение на личността на Азретали. И затова предлагам на бъдещите читатели да започнат именно от „Нито крачка назад! Зад нас е България!”

Имам и още едно пожелание – колкото може по-скоро Азретали да усвои разговорния български поне, защото със сигурност има още много какво да си казваме. А и както знаем от векове – книгата е прозорец към света. А в българската литература има много неща, които биха зарадвали Азретали, ако се докосне до тях в оригинал.

Иначе всички добре знаем, че нещата обикновено имат две, а понякога и повече страни. И всичко, за което стана дума дотук, може да бъде изложено от поне още една гледна точка. И е съвсем нормално да е така.

Успех, Назретали, и наслука на всички твои приятели тук тази вечер!

 

 14 юни 2013, София, Дом на архитектите

Илияна Велева




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: azret55
Категория: Други
Прочетен: 66298
Постинги: 32
Коментари: 35
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031