Мъртъв сезон. През октомври Варна опустя. По улиците и площадите на града се срещаха два, че дори и три пъти по-малко хора. Настъпи мъртвият сезон, както е прието да се казва по морските курорти. Горещият септември бе сменен от хладния октомври. Дните ставаха все по-къси, а сутрин беше неуютно и есенно прохладно. Собствениците на заведения и таксиметровите шофьори се оплакваха, че с приключването на летния сезон доходите им намаляват дотолкова, че са изправени пред фалит. В България, както и в цяла Европа, безработицата беше страшна и този проблем не зависеше от годишното време. Въпреки че Всевишният е дарил тази страна с плодородна земя, много хора не можеха да намерят работа. Националната икономика беше разрушена. Промишлените предприятия бяха в развалини като след война. Селското стопанство, изхранващо някога цялата страна и произвеждащо продукция за износ в много страни, беше унищожено. Изоставените овощни градини не даваха вече плод. Сферата на услугите и дребната търговия не успяваха да осигурят работни места за целия народ. Икономическата пропаст между България и развитите държави ставаше все по-дълбока и непреодолима. А вместо да мобилизира народа си за трудов подвиг, за развитие на науката и културата на страната, правителството на България бездействаше в очакване на благотворителни помощи от САЩ и Европейския съюз. В съответствие със свещения закон за частната собственост всички богатства на България се съсредоточиха в ръцете на нищожно малцинство. Имущественото и социалното разслояване на българското общество можеше да предизвика взрив от възмущение в страната. Три процента от населението на България владееше всичките богатства на страната, а останалите деветдесет и седем процента преживяваха както могат. Много млади хора бяха принудени да престъпват законите, за да преживеят, и като резултат някои се оказаха в емиграция, други – на пиацата, а трети – в затвора. Това положение на нещата не даваше възможност за икономическо развитие на страната и укрепване на демократичните институции в обществото, унижаваше човешкото достойнство, сломяваше волята на човек, обричаше го на самота. Много често питат българите защо в България има толкова малко обществени организации? Съществуването на обществени организации в гражданското общество ограничава властта на държавните чиновници, защитава правата и свободите на гражданите. Българите отговарят на този въпрос обикновено така: петстотин години сме били под турско робство, затова сме толкова търпелив и безропотен народ. С този отговор хората оправдават своята обществено-политическо бездействие и равнодушие към съдбата своя народ и държава. „Нека всеки според силите си се бори, за да стъпи на тесния път на добродетелния живот: много търсещи не го намират. Или си мислите, че съм ви призовал спокойно да се наслаждаване на живота и че за себе си съм запазил щастливо и безгрижно бъдеще? Заблуждавате се, ще преследват и мен и вас! Учението ми ще донесе раздори и спорове по света.” Тези думи повтаряше Исус Христос на учениците си. Исус призоваваше хората в името на високите идеали и добродетелния живот да не отстъпват пред злото.