„Бари Калебо” – това е най-голямата фабрика за шоколад в Европа.  Тя се намира в Белгия. Защо в Белгия? Отговорът на този въпрос не е труден. Белгия е една от първите европейски държави, колонизирали африканските земи, богати на диаманти и други природни ресурси. Някога белгийските и френските колонизатори открили  в Кот д’Ивоар обширни насаждения от какао – суровина за производството на натурален шоколад.  Колонизаторите превърнали тези места в плантации, а местното население – в евтина работна ръка, отговаряща за отглеждането, брането и подготовката на какаовите зърна за изпращането им към Европа.

През 2008 година аз бях един от малкото журналисти, които имаха късмета да посетят фабриката „Бари Калебо”, произвеждаща прочутия по цял свят белгийски шоколад. Останах смаян от видяното. Върху огромни производствени площадки без каквато и да е човешка намеса работеха машини. Гигантските метални барабани се въртяха самостоятелно, смилайки в търбусите си хиляди тонове суровина. В метални контейнери с височината на триетажна сграда се преработваха, раздробяваха и смесваха суровините, а след това, в нужния момент ги препращаха по конвейер към други машини. Процесът е непрекъснат, докато в края на производствения цикъл не излезе чист чернокафяв, млечен или бял шоколад, който се разфасова и опакова в големи книжни чували. Произведеният шоколад се изпраща в други фабрики и частни работилници. Там ръцете на майстори ще превърнат този шоколад в чудесни „пралини”, шоколадови блокчета, великденски зайци или в коледен Сен Никола – френският Дядо Коледа. А металните машини, които не знаят нито умора, нито болести, които не членуват в профсъюзи и не вдигат стачки, не искат повишаване на заплащането, продължават да бълват без прекъсване тонове шоколад, който носи милиардни приходи на собствениците на фабриката.

За целия час, през който обикаляхме цеховете на фабриката, срещнахме едва двама или трима служители. Облечени в бели манти, с бонета и ботуши, те обхождаха от време на време дългите фабрични цехове, като наблюдаваха производствения процес и проверяваха някои от параметрите, зададени на машините.

След видяното ми беше трудно да се съвзема дори след изпитата чашка превъзходно кафе. Човешкото съзнание остава поразено от факта, че в огромната фабрика, произвеждаща всекидневно триста тона чист шоколад, работят само машини, а не квалифицирани специалисти и работници. А в същото време днес около 45 процента от белгийците са безработни. Безработицата е най-голямото социално зло в днешно време. Нима в скоро време хората ще станат излишен, ненужен баласт, от който трябва да се избавим изцяло?

Защо общественополезният продукт, носещ милиарди евро, обогатява шепа хора, вместо да печели богатство за цялото общество? Да се отговори на този въпрос е много лесно, но да се измени света към по-добро е много трудно.  Капиталистическата цивилизация е възникнала в определено време по силата на обективната обществена необходимост и по силата на същата тази обществена необходимост в определено време ще изчезне. По целия свят се задълбочава пропастта между разкоша и нищетата, между труда и безделието. А в същото време се появяват нови и нови фабрики-чудовища, създаващи цяла армия от безработни, които няма с какво да изхранят семействата си.

28 юли 2012 г.

гр. Варна.

 

от книга на Азретали Саубанов " Без Права на Живот".

На тези от читателите на този блог (дано да се множат), които ползват руски език, препоръчвам да прочетат книгата на професор Валентин Катасонов "ЭКОНОМИКА СТАЛИНА". Може да се чете и снема безплатно в рунета. Там ще намерят отговор на въпросите, които повдига прочитането на този пост.