След като работихме двадесет години в Белгия, ето че се озовахме в България в качеството на частни предприемачи. Навярно ще попитате защо избрахме да живеем и работим в България, а не в някоя друга страна. И наистина, кои са тези непознати сили или символи, които невидимо определят съдбата на хората? Прието е да се смята, че действията на хората се ръководят от рационални мотиви. Но аз мисля, че това твърдение хвърля светлина само върху външната страна на човешките мотиви при вземането на съдбоносни решения. За да проникнем в дълбочината на поведенческите мотиви на човек, които предопределят съдбата му, трябва да разбираме, че мотивацията му е до голяма степен ирационална. Възможно е посредством волята на човека да се изявява някоя друга воля. Хората са нарекли тази необяснима сила Божия воля. Във всички свещени писания е обяснено, че бъдещето на живите е завинаги покрито с божествена тайна, че неведоми са пътищата Господни. България за мен е преди всичко 1878 г., когато Русия е освободила балканските народи от многовековно робство. България за мен е Димитър Благоев, основоположникът на марксизма в страната. Той първи е превел на български език фундаменталния труд на Карл Маркс – „Капиталът”. България – това е също и розовото масло, и знаменитата ракия сливовица, превъзходните български вина и коняци. България – това е добър и гостоприемен народ, планини и ласкаво море. А в близкото минало българите се славеха и като най-силните мъже на планетата, тъй като българските тежкоатлети печелеха първите места по световните първенства. Достатъчно е само да си спомним едно име – Янко Русев. Той е многократен световен рекордьор и шампион, олимпийски шампион по вдигане на тежести. Янко Русев удиви с рекордите си целия спортен и научен свят. Свръхчовешката сила, с която беше надарен, преобърна представите ни за физическите и духовните възможности на човека. Но всичко това остана в миналото. Днес България е загубила националната си независимост. Днес в България няма нито марксисти-революционери, нито велики рекордьори, а повечето от прославените вина и коняци бяха разпродадени на чуждите инвеститори. Разбира се, не бива да искаме в България да има толкова добро законодателство за гражданите или прекрасни условия за бизнеса, както това е в Белгия. Законите на България съответстват на духа на българите и нивото на развитие на българската държава, а не на някоя друга страна или народ. По този повод има една чудесна поговорка: „Такива сме, каквито са и църквите ни. А ако църквите ни бяха по-добри, то не биха ни подхождали”. Въпреки че са отдалечени една от друга – Белгия е в Северна Европа, а България в Южна Европа, тези две страни си приличат. Така например, и Белгия и България се числят към страните с малочислено население – до десет милиона. И двете страни имат планини и излаз на море, но като че ли с това общите черти се изчерпват. Съществената разлика между двете страни е в това, че България се е намирала много векове под робство, под игото на велики империи. Угнетеността на нацията е пречила на социално-икономическото развитие на тази страна. Докато напротив, Белгия е била колониална държава, експлоатирала е чужди народи и е грабила националните им богатства. Белгийците са в групата на господстващите нации, които подчиняват слаборазвитите народи на своите икономически интереси, на своята воля. Територията на България е почти пет пъти по-голяма от тази на Белгия. Средната гъстота на населението на България е само 66 души на квадратен километър, докато тази в Белгия е 362 души на квадратен километър. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България достига едва 54 милиарда щатски долара, докато БВП на Белгия представлява 383 милиарда щатски долара. Белгия се числи към високоразвитите постиндустриални общества и отговаря на духа на 21 век. А България е икономически и политически изостанала страна не само в сравнение с европейските, но и спрямо някои африкански, азиатски и латиноамерикански държави. Очевидно е, че вследствие на казаното по-горе, синовете и дъщерите на България я напускат – някои временно, по гурбет, а други за постоянно, в търсене на по-добър живот. По сведения на българските учени, през 2012 година числеността на населението е стигнала минимума от 1947 година, т.е. е по-малка от 7 милиона души. А в Белгия напротив, всяка година пристигат около 200 хиляди чужденци. Често може да се чуе мнението, че на България й липсва национална икономика, която да е в състояние да удовлетвори материалните и културните потребности на народа, липсва правителство на националното възраждане. Както вече се убедихме, европейската интеграция донесе на България повече минуси, отколкото плюсове. България даде повече на Европейския съюз, отколкото получи, защото не може да съществува равноправно сътрудничество между ездача и коня, между силния и слабия, между богатия и бедния, не може да има равенство между разкоша и нищетата. Великобритания, Германия, Франция няма да станат равни с Гърция, Португалия, а още по-малко с Румъния и България. Нима за България всичко е загубено? Нима за българския етнос е настъпило времето да се разтвори в котела на чуждите култури и да загине? Нима България ще бъде принудена да отстъпи своята земя и небе, своето море и слънце на други, високоразвити нации, каквато е например Турция, където ежегодният прираст на населението е 20-процентов, и която по силата на географската си близост гледа на слабонаселената, с топящо се население България, като на потенциално своя територия? Но въпреки факта, че числеността на населението на България катастрофално намалява и че страната няма собствени въоръжени сили, България е запазила все още народния си дух, езика, църквата и вярата си, не е разпиляла националните си традиции. Все още е ВЪЗМОЖНО поставената на колене българска икономика да бъде повдигната за сметка на развитие на селското стопанство и промишлеността, все още е ВЪЗМОЖНО да бъдат създадени национални въоръжени сили, да се повиши равнището на образованието, да се развие науката. Да, всичко това е все още ВЪЗМОЖНО, но уви, тази категория е в сферата на абстрактната вероятност, а в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ „де факто” и „де юре” в България продължава да расте безработицата, която поражда бедност с всички произтичащи от нея негативни последици: масова емиграция, криминализация на обществото и по-нататъшно намаляване на числеността на населението. Безработицата развращава хората, отчуждава ги от средствата за производство, те губят социално-икономическите връзки помежду си и деградират. А в това време между България и постиндустриалните страни зейва икономическа пропаст. И в тези сложни условия може би именно на руснаците съдбата е възложила мисията да възродят българо-руската дружба, а заедно с нея и една нова и силна България! 25 август 2012 г. Варна, България от книга на Азретали Саубанов "Без Права на Живот".