ХАРМОНИЯТА КАТО ВИСШ ИДЕАЛ

Според мнението на дейните любители на фитнес клубовете, най-популярната, най-престижната и най-многофункционална тренажорна зала във Варна се намира в „Пикадили парк“ – в търговския център, на четвъртия етаж, и се нарича „СЪНРАЙЗ“, което в превод от английски значи „Изгрев-слънце“.

Години наред мечтаех за спортна зала, тренировки и физически натоварвания. И ето, в един прекрасен ден, се взех в ръце и си купих абонамент за тренажорната с романтичното наименование „СЪНРАЙЗ“. Абонаментът отваряше и за мен вратите на спортната зала.

Първата ми тренировка беше победа над самия мен, над мързела. Това беше първата ми стъпка от пасивния начин на живот към възхождането до върха на духовния идеал. И така, влязох в този свят на физкултурата, в света на самоусъвършенстването, в света на физическата и духовната красота, открит още преди 2,5 хиляди години в Древна Гърция от свободните и умни елини, провъзгласили хармонията за висш идеал на красотата.

Приятна особеност на спортния клуб „СЪНРАЙЗ“, ведно с всички други негови достойнства, беше и това, че преди да попадне в тренажорната, човек трябваше да мине покрай рецепцията, където работят младички и невероятно красиви момичета. Те ви посрещат с приветливи и чаровни усмивки, като да сте най-скъпоценният човек на света, и ви дават бели хавлиени кърпи, като ви даряват погледи, пълни с обещания. Аз разбирах, че зад тези усмивки и искрометни погледи стои професионалната работа на мениджъра или предприемаческия замисъл на стопанина на клуба, но въпреки това момичешките усмивки бяха дяволски обаятелни.

Фитнес центърът „ИЗГРЕВ-СЛЪНЦЕ“ има три блока. В първия блок е разположена спортната зала с тренажори за силови атлетически упражнения, в другия – съвременни лекоатлетически тренажори. Третият блок е разделен на мъжка и женска половина, където са сместени метални индивидуални шкафчета за преобличане, душ-кабини и сауни. Но, което е интересно, целият спортен клуб на Изгряващото слънце прилича на два големи стъклени куба, които акуратно са вградени в съвременна четириетажна сграда.

В съседство със „СЪНРАЙЗ“ се разпростира просторно кафене с добро обслужване. Посетителите му може да си избират места в прохладните салони или под открито небе.

Да поседнеш пред чашка ароматно кафе на верандата на четвъртия етаж, да се наслаждаваш на морския пейзаж и в същото време да си правиш слънчеви бани, си е истинско естетическо удоволствие. Когато отивах в това кафене след тренировките, аз си избирах място на верандата под открито небе. Като си поръчвах еспресо или изстуден сок, можех да се любувам на морето, докато се грея под лъчите на ласкавото слънце. В тези минути настъпваше пълно оттръскване от безкрайната дребнава суета. Съзнанието ме пренасяше в невероятно красивата действителност, в която живеем, но не забелязваме. С цялото си същество усещах живата, чувствена достоверност на своята субективност, омаян и влюбен в пейзажа пред мен и затоплен от слънчевите лъчи. В тези редки мигове на озарение душата ми се съединяваше с живота на природата и привеждаше мислите ми в хармония с всеобщия Вселенски Разум…

Харесва ми да ходя на тренировки, понеже избягвам големите физически натоварвания и изпълнявам само тези упражнения, които ми доставят удоволствие, без да предизвикват съпротивата на моя дух. Естествената светлина безпрепятствено прониква през стъклените стени и осветява спортните зали. Трениращите се чувстват уютно. Стените от стъкло със синкава отсянка позволяват от висотата на четвъртия етаж да видиш улиците на Варна, а също – да се полюбуваш на морето, слънцето, лазурното небе и плуващите в него бели облаци. Харесва ми по време на тренировките да пристъпвам към прозореца и да се заглеждам в градските улици, в зелените дървеса; да виждам пешеходците, забързани по своите си работи; да наблюдавам пътя, по който, като в нямо кино, бавно и безшумно, се движат малки автомобили в посока към „Златни пясъци“ или към вътрешността на Варна. Но най-много обичам да се заглеждам в зовящото синьо море…

Мога да се нарека щастлив човек, ако не ме бодеше съзнанието за това, че светът ни е преизпълнен с жестокост, страдание и несправедливост. Щастие може да има само тогава, когато всички живи същества живеят в хармония с природата и в съзвучие с логиката на живота; когато всички хора, или поне мнозинството от тях, са щастливи. Защо едни работят от сутрин до мрак, спастрят стотинка по стотинка и въпреки това парите им не стигат, за да нахранят децата си! Те нямат свой дом, наемат квартири и ако внезапно загубят работата си, може да се окажат изхвърлени на улицата. Техните деца са обречени на полугладен живот, на социална деградация и смърт. А други ходят във фитнес клубове, кафенета и ресторанти. Техните отроци са винаги сити, учат в добри училища и университети. Но, уви, светът е такъв, какъвто е…

Докато гледаш панорамата през стъклото на тренажорната зала, понякога се създава илюзията, че си излязъл от действителността и я наблюдаваш отстрани, като зрител. И все пак, кой живот е по-реален – този, в който се намирам тук и сега, или този, който е извън мен – кой е истинският живот, коя действителност е най-вседействителната действителност?

Всяко занимание в тренажорната ражда спомен за миналото, за спортния ми и студентския ми живот, пренася ме в Северен Кавказ, в Ленинград, в СССР, където преминаха детството и младостта ми. Тогава живеех в страната на равните и свободни хора, където заниманията със спорт, ученето в училище и в университета беше безплатно. В онова общество, в което имах късмета да живея, царяха приятелски отношения, любов и справедливост.

Новият свят, в който живеем сега, е друг. Главният принцип на днешната действителност е индивидуализмът. Отчуждението, предпазливостта и недоверчивостта на хората един към другиго, като че ли всички са си конкуренти. В спортната зала сред трениращите цари мълчание. Всеки е вглъбен в себе си, в личния си свят, в своите собствени житейски проблеми. Понякога се създава впечатлението, че всички, които са около теб, не са хора, а киборги със зададена социалнопсихологическа програма.

Съвременният човек сякаш е принесъл отчуждението като завет към бога на злото. Само очите, беглите наежени погледи говореха за това, че пред теб са също такива хора като теб самия, които може би биха поискали да отворят душите си, но не смеят да нарушат установените правила, които следват.

Треньорите на „СЪНРАЙЗ“ вършат работата си механично, без всякакви емоции, като подсказват на своите ученици как правилно да изпълняват едно или друго упражнение. Инструкторите по физкултура са достойни млади хора, но, за съжаление, днешната действителност не позволява да възвисят духа си до служение на всеобщото благо. Държавата не ги търси, те са отстранени от участие в обществения и политическия живот на своята страна, а нали биха могли да бъдат полезни на своя народ и на своята родина…

Младите жени, които посещават тренажорната, се стремят не толкова да изменят своите фигури, да ги направят привлекателни и дори красиви, а преди всичко искат да надскочат пределите на своя вътрешен свят, скрит от вниманието на странични хора; да дадат изход на неосъществените си влечения и мечти; да се избавят от тягостните световъзприятия, от гнетящата ги самота, и да се сподобят с щастие. Та нали да си щастлив, е смисълът на всеки живот на Земята. Мъжете ходят на тренировки, за да заприличат на супермени, ако не като Шварценегер, поне като героя от някой американски екшън – с една дума, за да изглеждат по-мъжествени, отколкото са всъщност. Само че в света няма такива тренажори, които биха могли да направят човека умен, благороден и великодушен. Представата за щастие у мъжете, които поначало се ръководят от ума и залагат на интелекта, съвсем не прилича на представите за щастие у жените, които залагат на чувствата и гласа на сърцето.

След петнадесет занимания в тренажорната „СЪНРАЙЗ“ тялото ми започна да се сдобива с изразена релефност. А това вече е, така или иначе, все пак резултат на разума дейност.

Трениращите мълчаливо преминават от едно спортно съоръжение към друго, от една тренажорна – в друга. Докато правех упражненията си на тренажора, си мислех за това, че да напрягаш мишци, да си налагаш да работиш с пот на чело, е доста по-трудно, отколкото да клечиш в кафенето, да нагъваш бургери, да ги поливаш с кока-кола и да зяпаш в екранчето на смартфона си, а вечер да седиш на висок стол до бар-плота в нощния клуб и да се наливаш със спиртни напитки всред шумотевицата на съвременни поп хитове.

Спортът, физическата и духовната красота, самоусъвършенстването на човека са бъдещето на човечеството, културата на бъдещето, а нощните клубове, ресторанти, барове, алкохол, наркотици, проститутки са култура на робите, култура на отминаващата епоха. Уверен съм, че правителствата на цивилизования свят, както и правителството на България, са длъжни всякак да култивират здравословния образ на живот и да оказват финансова и материална поддръжка на спортните клубове.

В наименованието на клуб „СЪНРАЙЗ“ вече е заложен дълбок житейски смисъл, който олицетворява, подобно на слънчевия възход, изгрева на едно ново време, на нова култура, раждането на новия човек – хармонично развит и красив. Това непременно ще се случи, когато СВОБОДАТА, РАВЕНСТВОТО и БРАТСТВОТО станат главни принципи за целия цивилизован свят.

Азретали Саубанов,

30 юни 2016 г.
превод: Георги Георгиев.