За първи път се замислих върху думата „солидарност” в Белгия през 1996 година. Ако помните, тогава в Брюксел течеше шумен съдебен процес по делото „Марк Дитру”. Обвиняваха го в отвличане и убийство на деца. Този процес се отразяваше от всички европейски средства за масова информация. Родителите на изчезналите деца в Белгия се обединиха в „Бяло движение”. Основната цел на общественото родителско сдружение беше да потърси подкрепа и съмишленици сред всички слоеве на белгийското общество в търсенето на изчезналите деца. „Бялото движение” се опитваше да консолидира всички здрави сили на белгийското общество в единна обществена сила, за да изразят протеста си. В края на деветдесетте години на 20-и век, на фона на нехайството на правозащитните органи, Белгия бе залята от вълна зловещи престъпления. Намираха се хора, които, движени от жажда за пари, крадяха беззащитни деца и ги пласираха на черния пазар, откъдето за тях нямаше обратен път към живота. „Бялото движение” поиска от правителството щателно разследване по делото за изчезналите деца. Белгийският народ прояви гражданска солидарност с родителите на изчезналите деца. Всички белгийци, независимо от националната си и расова принадлежност, се включиха в масовата протестна акция с основни искания децата да бъдат намерени, а престъпниците – наказани. Солидарността на целия белгийски народ със семействата на изчезналите деца бе възвишена проява на човешкия дух: „Един за всички, всички за един”. Но кажете как да се бориш с дявола, разпрострял властта си над съвременния свят, когато вместо високи нравствени идеали у децата се поощряват най-низки инстинкти, когато във всички средни училища на страната в първия учебен ден на учениците безплатно се раздават презервативи, за да се популяризира „безопасния” секс. Съдебният процес по делото „Дитру” показа уродливото лице на буржоазното капиталистическо общество. Някои отвличали деца за пари, други ги купували от похитителите и ги препродавали на клиентите – извратени богаташи, като в повечето случаи накрая децата били убивани. Законът на хищническия пазар показа пред всички хора как действа: търсенето поражда предлагане. Нишките на тези престъпления водеха до някои членове на правителството и служители на Темида. Но, както често се случва, след решаването на делото в затвора влязоха само редовите изпълнители на престъпленията. Недосегаемите останаха на свобода. С времето „Бялото движение” в Белгия престана да съществува. Солидарността на народа, отровена от философията на индивидуализма, култа към потреблението, разврата и насилието, „изпусна парата”. А деца продължават да изчезват и днес, като резултат от буржоазния морал. 28 юни 2012 г. гр. Варна.

че чак се чудя откъде си се телепортирал тук.
Пуснах ти коментар за циганите, чака одобрение, да са надяваме, че ще го дочака.
Съдейки по терминологията - изрази като буржоазен морал и буржоазно капиталистическо общество, явно си учил марксизъм-ленинизъм.
Та се чудя чий си го дирил в Белгия тогава през 1996 сред загнилия капитализъм, а не си си седял кротко дома при българската перестойка по това време?

цитат:" Но кажете как да се бориш с дявола, разпрострял властта си над съвременния свят, когато вместо високи нравствени идеали у децата се поощряват най-низки инстинкти"

"У нас животът се обърка, моторът не работеше добре, започна подозрително да хърка и спре."

Т.е. имаме един обществен механизъм. Тоя механизъм се е построшил. Сега се търси майстор, дето да го поправи. Мнозина майстори ще се опитат. По резултатие ще ги познаете, дали са майстори или са пишманмайстори. Мимоходом ще спомена, че и аз съм се писал за майстор. Простото нещо което казвам е че сегашната демокрация не е никаква демокрация, а е глобална тоталитарна система, управлявана от династии, които са се скрили от обществото. За да се поправи мотора трябва да се инсталира правилна (истински демократична) избирателна система. И съм предложил конкретна избирателна система. И сега чакаме. Това което ще се случи, или ще обърне негативния тренд на развитие на обществото или ще го задълбочи и ще ни доведе до още по-отвратителни състояния. Простете за нескромността, обаче подозирам, че само аз съм прав и всичко останало е според поговорката "Пременил се Илия - пак в тия."

Много впечатляващи неща за Швеция пише и latestnews. Това наистна е друго лице, което, явно не познаваме.